Blacklistt - Blacklistt



Artist: Blacklistt
Album: Blacklistt
Year: 2013
Label: Self-release
Country: New Zealand
Genre: Nu Metal, Alternative Metal

АВТОР НА ТЕКСТА: ВИКТОР "ВИЧО" БАЛЧИКЛИЕВ

This is the way it should sound’ – ако дори малко се интересувате от ню метъл (ню, ну, нео, нека за ревюто се придържаме към най-безболезненото ню...), то със сигурност разпознавате тази фраза от началото на From the Blind Spot, дебютния сингъл на новозеландската банда Blacklistt. Казано е със същия онзи глас като ‘And now for my next number, I’d like to return to the classics’, със същия онзи скреч, от онази Nil By Mouth на Blindspott, която вече има статута на олдскуул класика за хиляди фенове по света.

Да, Blacklistt са четирима от оригиналните членове на Blindspott и ако не гледате името, музиката на практика е същата, за което основно допринася уникалния глас на Damian Alexander и характерните скречове на DJ Dlay. След втория и за жалост последен албум на Blinspott (The End of Silence от 2006-та), започват дълги и неприятни съдебни процеси с барабаниста за правата върху името на групата. Скандалът се проточва толкова много, че в един момент през 2010-а въпросните четирима решават просто да създадат „новата” банда Blacklistt като и до ден днешен нямат постоянен барабанист, а работят с Tristan Reilly по записи и турнета.

Нека се върнем на дебютния едноименен албум на една иначе стара банда. Blindspott бяха изключително силна група, която за жалост така и не постигна заслужената си слава, може би и заради ранното разпадане. В Нова Зеландия обаче все още имат статута на тотални звезди с два платинени албума и с постоянна позиция като хедлайнер на местния Homegrown Festival. Искрено се надявам Blacklistt да продължат започнатото и да достигнат мястото, което им се полага в световен мащаб.

Музиката на Blacklistt е приятна и лесно смилаема, лека и красиво мелодична, достатъчно ударна и емоционално заредена. Албумът е подходящ както за дълъг път с колата, така и за бутаница в рейса; както за меланхоличен неделен слебоден, така и за избухваща петък вечер. Някои ще кажат, че Blacklistt’ е прекалено лиричен на места, но не бива да забравяме, че песните в него са резултат от преодоляването на един не лек за бандата период.

Интрото ‘Tell Me Who’ до голяма степен обяснява всичко – песента е изповед и молитва, представяща кои са Blacklistt, през какви трудностти са минали и какво предстои – с нежен женски глас, типичното рапиране на Alexander и ангелски хор, върху лека основа, която загатва нещо познато. Стигаме и до вече споменатото ‘This is the way it should sound’, което демонстрира самочувствието и амбициите на “новата” група, преди да започне вече превърналата се в хит From the Blind Spot.

Тук е моментът да споделя може би единствената по-сериозна критика към продукцията на албума – четири от най-силните песни бяха пуснати като сингли в последните две години. През 2012 излязоха въпросната From the Blind Spot и Worth Fighting For, а през първата половина на 2013 чухме Burn и Home (опит за преработка на Phlex?), като и четирите имат официални клипове. Реално при положение, че албумът е съставен от едва 10 песни (9 + интро), феновете предварително са се наслушали на по-силната му половина, което не винаги е добра маркетингова стратегия.

Като фен на Blacklistt и Blindspott за мен поне остана очарованието да чуя за пръв път страшно добрите Icon и White Lies, които внасят нужното разнообразие между вече споменатите сингли и по-леките Always, Red Hush и Not My Hell. По-леки в никакъв случай не означава по-слаби – всяка песен в Blacklistt носи различна емоция и уникален заряд, затова този албум е един от малкото случаи, в които е по-добре той да се слуша на части и да не се разглежда като едно концептуално цяло. Чуйте го и преценете сами.

ОЦЕНКА: 8/10


Препоръчителни песни:  From the Blind Spot   Icon   Worth Fighting For   Home   Burn    White Lies   Tell Me Who 


Коментари

Популярни публикации